В началото на ХХ век Кнежа, разположено на два хълма в равнинната част на вълнообразната Дунавска равнина е най- голямото село в България.Той има 6 680 жители,от които 3 580 мъже и 3 100 жени.От тях 780 мъже и 200 жени са грамотни.Децата се учат в две начални (тогава наричани основни) училища и едно трикласно училище т.е прогимназия.

            Селото притежава 100хиляди дка обработваема площ и 35 хил.дка ливади.Богатата земя се обработва крайно примитивно.Почвата е черноземна и се засява предимно с царевица, пшеница, ръж, ечемик, овес и просо.

            Освен с замеделие селяните се заминават със скотовъдство и отглеждат -овце, коне, говеда, биволи и свине.

            Ниските добиви от културите и крайно ниската продуктивност на селскостопанските животни пореждат нуждата от откриване на земеделско училище.Идеята за такова училище се открива от първите агрономи на селото-Никола Бебов и Христо Монев, подкрепени от местната интелигенция и от ентусиазираните селяни.

            Нуждата от такова училище се разбира и споделя и от Министерството на земеделието.В началото на 1904год. училището е вече проектирано и дадено на търг за построяване на сградата му.

            На 12 юли 1904 год. с неописуем ентусиазъм се полага основния камък за построяването на сградата-пансиюн, кухненска трапезария.За двор на училището се разчиства квартал №57, който остава  неизменен и досега.

            На 01.09.1908 година се открива в токущо построената сграда Нисше земеделско училище с две годишен курс на обучение. През първата учебна година са приети 7 курсиста- младежи завършили най-малко ІV отделение. За редовен управител е назаначен Христо Монев, който управлява училището две години. След него за управител е назначен - Стоян Иванов.

            През 1919 година училището прераства в практическо земеделско с два курса на обучение с прием на ученици след завършен ІІІ прогимназиален клас. В този си вид то съществува да 1941 година.

            Училището има за цел да подготви учениците теоретически и практически по всички специалности на земеделието за да се изградят като добри земеделски стопани.

            Със заповед № 969 от 09.02. 1941 година училището се преустройва за техници по скотовъдство, с двегодишен курс на обучение.

             Със заповед № 207 от 12 април 1944 на МЗ, средното специално училище по скотовъдство при завод ”Клементина” се премества във Кнежа

            Победата на 09.09.1944г. в нашата страна сложи началото на социалистическото строителство. Училището прераства в земеделска гимназия, която съществува до 1952г.

            1952г. Училището се трансформира в селскостопански техникум. Последен директор на гимназията и първи директор на теехникума е Роза Маринова Дулева, която ръководи училището до 1953г. С трансформирането на училището в техникум, той приема за патрон името на Марин Боев- жител на град Кнежа, загинал като студент геройски в гр. София на 03.02.1943г.

            В техникума има две специалности „полевъдство” и „животновъдство”. Материалната база на техникума е стара. Учебната сграда, строена за практическо земеделско училище, е недостатъчна, поради което са правени настрйки и пристройки.

            През 1959г. е направено първото проектиране на новата учебна сграда. Построяването на същата не е осъществено, тъй като не са отпуснати средстева за сройтелство.

            Но големият брой ученици, непрекъснатото нарастване на изискванията към учебното дело, налагаха необходимостта ръководството и учителския колектив да настояват пред висшестоящите органи за осигуряване на средства и започване на стройтелство. В резултат на големите усилия през 1968г. е построен навес и извършено ново проектиране на учебната сграда с физкултурен салон.

            При скромно тържество с присъствието на представители от отдел „Народна просвета” – гр. Враца и Института по царевица в Кнежа с представители на ГК на БКП е направена първата копка на 7-ми май 1969г. Директор по това време е Мария Колдашка. Строителството продължава да месец август 1971г., а довършителните работи и вътрешното обзавеждане се извършваше до месец нември 1972г.

            На 23-ти май 1973г. след трескава подготовка, в навечерието на празника на Народната просвета и славянската писменост, в много тържествена обстановка, с богато литературно-музикална програма новата учебна сграда отвори широко вратите си. До тогава във училището са закупени трактори.

            От 1976-77 учебна година, училището прекрати приема за техникум, а започна да приема курсисти за СПТУ по две паралелки със специалности „Механизатор в полевъдството” и „Механизатор в животновъдството”.

            Материалната база в училището се обогатява интереса на курсистите към своята професионална подготовка непрекъснато расте.

            От 05.09.1978г. училището дава и квалификация „Професионален шофьор”.

            Пак във връзка с повишаване професионалната квалификация на работниците в селското стопанство със заповед №  1086 от 22.08.1975г. към НПК „Ленин” се изгражда ПУЦ (Професионален учебен център) който използва учебната сграда на училището и учителските кадри и организира курсове за трактористи и шофьори.

            От 23.03.19981 година директор на училището става инж. Иван Порашки. Започава подем в работата на училищния колектив, особено по подобряване на материалната база и разкрасяването на училищния двор. През лятото на 1981 година започва стройтелството на от дълги години замисленият съвременен учебен полигон за кормуване- западно то учебната сграда. В същото време със собствени сили училищният колектив- учители, служители, ученици построяват четири клетки за машини.

            През 1980/1981 год., за първи път в училището се прилага за специалността „ Механизатор в животновъдството”

            На 8.09.1988 година в тържествена обстановка бе откирито халето.Лентата бе прерязана от инж. Иван Порашки- директор на училището.

            През учебната 1989/90 година училището живя с настъпилите промени в страната- прехода към парламентарна демокрация.

            Неминуемо, ученици, учители и помощен персонал бяха обхванати от политизацията и поляризацията, завладяла българсокто общество. Благодарение на здравия разум, надделяваше поносимостта при различните възгледи и до напрежение на учебния процес не се стигна. Постигна се един взаимноприемлив баланс в междуличностните отношения.  

Във времето на продължаващата икономическа , политическа и духовна криза е много трудно да се оценят обективно процесите, който се развиват в обществото и училище,  във всеки случай през учебната 1990/91 се забелязва спад на дисциплината.

            При изучаване на хуманитарните дисциплини бяха направени съкращиния на теми и уроци и ново преосмисляне на събития и личности.

            През учебната 1991/92 година училището се преименува в техникум по селско стопанство. Съгласно закона за възстановяване на земеделските земи на училището бе върната земя в размер на 800 дка и 33 дка гора.

На 14.06.1995 година се открива контролно-диагностичен пункт от г-н Иван Порашки тогавашен директор на училището.