Благоприятните климатични и почвени условия още от древни времена са привличали човека към земите на дунавската равнина. В жестока и неспирна борба за съществуване той е минавал в люти схватки по тези места и когато ги е намирал обезлюдени, се е застоявал по тях, а когато ги е намирал заселени от други, с насилствени или мирни средства се е стремял да остане тук.

В праисторически времена не са стихвали набезите на незнайни човешки орди, племена и народи. В историческите епохи тук са обитавали траки, римляни. По-късно то запад дошли илирите, а през трети век преди новата ера и келтите. Голяма чест от могилите, които са открити в този край са издигнати над умрели траки, илири или келти. След 5 и 6 век на новата ера от Искър до Тимок са били разположени седемте славянски рода. Следи от онези далечни времена намираме в материалната и духовна култура на населението по тия места.

Долината, в която е разположен град Кнежа, е била населена още през каменномедната епоха – пето хилядолетие преди новата ера. За това говорят разкритите опожарени останки от жилища и жилищни съоръжения,  домашен инвентар, много оръдия на труда от кремък, камък и кости на животни.

В района на Кнежа са известни две селища от времето на първата българска държава (седми – десети век). Откритите в Кнежа археологически материали са богат извор на сведения за живота на хората през последните няколко хилядолетия.

По времето на желязната епоха района е обитаван от траките. При направени разкопки са разкрити надгробни могили, които говорят за това. През периода на римското господство в сегашното землище на Кнежа са съществували няколко селища. Останки от тях са намерени в местностите Сребрен и Върбица. Останки от такова селище са открити и в центъра на града.

През землището на Кнежа, на 8-10 километра северозападно от града минава окопът – вековен ням свидетел на превратностите в съдбата на народа, издигнат с труда на самото население. Смята се, че окопът е строен по времето на хан Аспарух, за да защитава държавата от запад и север от нападенията на авари и други племена. Конструктивно окопът представлявал укрепително съоръжение от най-низш тип. Изграден бил чрез изкопаване и изхвърляне с най-примитивна техника на милиони кубически метра пръст. Окопът бил дълбок 6 метра, широк в дъното си 5 метра, а в горната си част около 15 метра. На най-високите места по насипа са били изградени дървени кули за да се сигнализира за появата на неприятел. В землището на Кнежа окопът е запазен само в два неголеми участъка в местностите Сребрен и Захлупен геран.