|
Името на селището е свързано със славянския произход на населението, което от седми век от новата ера започнало да се настанява по тези места. Думата KNAG се среща в много документи от ранното и по-късно средновековие. По-късно, към шести век, в официалната османска документация в името на селото се забелязва промяна, или по-точно една двойственост. Населението го наричало KNENZ, KNAZ или Кнежа, а официалната власт – Исмаил Бунар. Смята се, че по това време Кнежа е било владение на турски феодал – Исмаил. Той наредил селото да се нарича на негово име. Това се изпълнявало, но само по линия на официалната турска документация, защото в своята реч родолюбивото население е наричало селото си Кнежа или Кнежица. Това име е устояло и просъществувало през вековете, въпреки тежката съдба на населението.
Историкът Богдан Николов заключава, че Кнежа е доста старо селище, което е заварено от турците със старото си българо-славянско име от преди 1393 година. За многовековно и старинно селище под това име, както и за болярски род в него, намираме данни и в извора за миналото на град Чипровци. Там е казано: “Не е изключено, тоя бързо замогнал се град да е привлякъл потомци от старобългарски боляри, примамени тук от привилегиите и благосъстоянието. Така семейството Кнежевич произлиза от род, който по-рано е обитавал замъка Кнежа в областта Скът”. В посочения цитат става дума за процъфтяването на Чипровци през 16-17 век. От него може да се предполага, че Кнежа в началото на турското робство е било значително селище.
|