|
Турският аграрен режим като запазил някой стари институции се характеризирал с господството на една крупна феодална аристокрация, която владеела доходите от земята, изтръгнати от непосредствените производители чрез жестока експлоатация. Местното население много често напускало родните си селища, но преди това селяните били длъжни да платят данъците си. Историкът Д. Ихчиев говори, че в 1722 година Оряховска, Видинска и Никополска околия са били пусти и султанът издал ферман бегълците да се завърнат, земите да се заселят и обработват и държавната хазна да се ползва от трудолюбието на народа.
Във втората половина на 17 век започнали непрестанните войни между Турция и Русия за завладяването на Цариград, които продължили до 1878 година. Опустошенията върху българските земи са били често явление, това са години на пожари, избиване, преследвания, безпощадни мъчения. Голяма част от българите от вътрешна и Дунавска България напускали родните си огнища за да търсят убежище в Русия. Някои се заселили в Бесарабия, други останали в Румънските земи.
Особено тежко станало положението на населението от Северозападна България, когато във Видин хитрият Пазвантоглу (1759-1807) се разбунтувал срещу султана. Цялата област от Янтра до Тимок станала арена на кървави борби между султанските земи на непокорния паша. Огромни полета останали необработени и запустели, защото населението на целия край, някъде цели села избягали във Влашко, пръснали се или били избити. Затова спомогнали и тежките икономически условия, произвола на османската администрация, както и честите чумни и холерни епидемии. Страшната картина на нашия край се вижда и от описанията на Софроний Врачански, който през 1774 година бил ръкоположен за епископ на Врачанската епархия. “Епархията се разсипва – пише той – села не останаха, изгориха ги кърджалийте и пазвантските хайдути, че човеци се разбягаха по Влашко и по други страни, а Синод не верува, ищи все равно”. Има предания, че Кнежа е нападана и то не един път от кърджалийте, които налитали на по-богатите села. Ограбването и разоряването било и от черкези, и от други разбойнически банди. В народната памет и сега има много предания, поради обстоятелството, че Кнежа е на кръстопът, където са си давали срещи ордите на Осман Пазвантоглу, разложените и разбити остатъци от турската армия и всевъзможни други разбойнически банди. “Зле изпатили тези краища, пише в 1899 Константин Иречек, от смутовете на кърджалийте и от войните на Портата с бунтовника Пазван Видински. Цялото население избягало през Дунава във Влашко. Разказва се например, че селото Кнежа дълги години седяло пусто.”
Процесът на завръщане на населението и възстановяването на Кнежа започнало от края на 18 век.
След Кримската война турската държава провела известни мероприятия за подобряване на земеделието. Дали право на селяните да обработват земята и да я предават от баща на син.
Проникването на западноевропейския и местния капитал в живота и икономиката способствало за разлагане на феодалните отношения и открило пътя за развитието на капитализма в Оряховска околия. Този процес особено бурно се развил и завършил с Освободителната Руско-турско война (1877-1878).
|